Във философията на XX век и по-специално във философия на науката проблемът за демар-кацията между научно и ненаучно познание е широко дискутиран. Опитите за прокарване на разграничение между научно и ненаучно са едни от основните задачи за представителите на позитивизма и постпозитивизма. Р. Карнап, като пред-ставител на логический позитивизъм, си поста-вя за задача да изгради единен научен език, с ко-ето да предпази научното познание от метафи-зични посегателства. За целта като критерий се поставя изискването за свеждане на теоретично-то до емпиричното във всяка една теория, пре-тендираща да бъде научна (по характер). Според К. Попър, като представител на идеите на постпозитивизма, демаркационният критерий по отношение на дихотомията научно-ненаучно се из-пълнява от възможността за емпирична проверка на теоретичните заключения или т. нар. вери-фикационен критерий. Това, с което се характе-ризират и двата подхода (позитивизъм, постпо-зитивизъм), може по-общо да се означи като опит за предпазване от наличието на метафизични, философски елементи в научните теории. Съвремен-ната ситуация, в която се намира науката - псев-донаучната инвазия - разкрива необоснованост-та на страховете от метафизиката или философията. Философските анализи относно структура-та и функциите на научните теории не само че не "застрашиха", а напротив дори разкриха същест-вени характеристики на научното познание.
展开▼
