В условията на съдов опит (2009-2010) са проучени грудкообразуването и нитратредуктазната активност на звездан (Lotus corniculatus L.) сорт "Търговище 1"; еспарзета (Onobrychis Adans.) селекционен No26, бяла детелина (Trifolium repens L) сорт "Milka" и подземна детелина (Trifolim subterraneum ssp. brachycalicinum) сорт "Clear"- самостоятелно, в бобово-житни и бобови тревни смески (50:50). За житен компонент е използван ежова главица (Dactyl is glome rata L.) сорт "Дъбрава". Установено е, че звезданът и еспарзетата формират със 73.5 и 32.6% по-голям брой грудки в смес с подземна детелина. Ежовата главица потиска грудкообразуването при звездан и еспарзета, съответно с 10.2 и 9.3%, и значително повече, със 70.5%, при бяла детелина. При смесено отглеждане на бобовите култури с ежова главица, стойностите на нитратредуктазната активност се увеличават при житния мп°нент и варират при бобовите К°птуРи в зависимост от влиянието на ежовата главица върху гоУдкообразуването. При смеските на бобовите с п0дземна детелина, нитратредуктазната активност намалява в листата и стъблата на родземната детелина в сравнение със самостоятелното й отглеждане, и се увеличава в корените на растенията. Общото съдържание на пластидни пигменти при смески с ежова главица, намалява при звездан с 10.5%, не се променя при еспарзета, и се увеличава с 5.2% при бяла детелина. При подземната детелина се наблюдава увеличение при смеската с еспарзета (СЪс 102.3%) и при тази с бяла детелина (с 45.1%).
展开▼
